Обяснение на основите на Хайдутин

”, но подобни опити за фалшифицирането на българската историята са факт, благодарение на продажни политици, готови да изтрият историческата ни памет, с оглед на геополитическите замисли на своите господари.

Чувството на недоволство е градирано. Синът на непокорния е продаден, а хората искат от него да бъде като своя баща. Умело подбраните глаголи 

Творбата започва с лирически увод. Той има важно значение на предисловие за последвалия го събитиен разказ.

          Въведението е написано като обръщение, което подканя „дядото“

Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

          ► Представен е образът на Чавдар – „вехта войвода“

Той става символ на нещо вечно, сляло се с непогубеното българско име.

н. Хайдутите действуват най-вече в планинските райони, които са труднодостъпни и в които лесно могат да се укрият и да получат народна закрила. Хайдути има в Стара планина и Средна гора, но също така и в Пирин, Рила, Витоша – около София, в Родопите, в Югоизточна България и другаде.

Духовният подвиг на Константин-Кирил според Пространното житие на св. Кирил

Към него са вливат известни войводи, като Иванчо Карасулията, Петко Войвода, Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и др.

Песента изпълнява особена художествена функция. Тя не е само израз на чувства. Тя е разказ непосредствено въздействащ, тя е родова и историческа памет. Затова Ботев използва монолога, внушаващ разговор (диалог) с дядото кавалджия; Срещата на двете поколения - старото и младото - е обединена от песента, от еднаквите „тегло" „сюрмашко” и „кахъри, черни ядове".

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

          Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за личния избор. За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение.

В обръщението „мале" е скрита любовта - признателност на малкото момче и неговата готовност да помогне на майка си. Тази топлота и сърдечност хармонират със страданието на българката. Образът на Чавдар става обаятелен. Той е изпълнен не само с гняв, но и с нежна обич. Любовта към майката и бащата, състраданието към тях насочват към морала на бъдещия хайдутин - сърдечна, човечна отзивчивост към страдащите и решителна непримиримост към носителите на злото. А болката, скръбта на майката подсказват за неговата съдба - всеотдайна саможертва за Хайдутин свободата на човека и на родината.